Обичам когато имам нещо хубаво ,което трябва да споделя.Онази вечер дойде Калинка да ме види,защото да си кажа честно май нещо се бяхме позабравили...На тресе се най-нахално у нас и се почна едно говорене...Ох ,липсваха ми минутите с нея..Да седя да си поговоря,да споделя,да получа някаква подкрепа или утеха.Бях забравила колко много ме разбира този човек.Та посмяхме се малко ,като се връщахме назад към спомените  и времето ни притисна.Тя трябваше да тръгва,а сякаш бяха минали само десетина минути...Предложих си услугите на таксиметров шофьор...Е съгласи се как..:)...Кой ще ми откаже;).Палнах колицата и към тях.Стигнахме и някак си се усещаше,че и двете не искаме вечерта да свършва до тук.Тук благодаря на Калинка за гениалната и идея...Каза ,че ще ме заведе някъде и така,аз пак в лицето на такси продължих.Господи щях да я убия.Прекара ме през някакъв черен път,чукари,локви,кал,ями,ма ле,ако се измъкна от тук  ще я убия...Но пък приключение...Свириха нашите любими парчета и се смяхме почти през сълзи.Ама наистина съм добър шофьор .Стигнахме по средата на някакво поле и спрях там.След пет минути стигнахме до мястото.Сега разбирам защо идва тук.Беше красиво и успокояващо.Беше нещо като част от рая...Водата цялата беше обсипана с безброи светлини...Дори и звезди се появиха изпод облаците...И се усети магията на това място..
Благодаря  ти ,че го сподели с мен .По смяхме се ,пак си разказвахме нови и стари неща и вече доволни от вечерта поехме пътя назад..Качихме се и айде към тях...На връщане само се молехме да не за буксуваме в калта.Отидохме в тях, хапнахме от вкусните госби на майка й.Усетихме,че отношенията все още са си същите между нас,макар да не сме се виждали за по дълго...И приключи...Качих се в колата и към нас..Обичкам си я...Тя е човек ,на който много държа...Тя ме разбира...Благодарна съм ,че имах възможност да я срещна и да преживея такива  ,и хубави ,и лоши мигове..В нейно лице наистина имам истински приятел...