Пътувам във времето...Връщам се към спомени...Носещи освен много приятни емоции и много сълзи...Сълзи породени от липсата на един човек...Сълзи , че този човек никога повече няма да присъства в живота ми...Живота понякога е несправедлив...Взема нещо от нас и ни оставя сами да се справяме с последствията...Няма специален повод...Просто днес се замислих този свят ,колко много хора ми е отнел,с колко мъка ме е сблъскал,колко сълзи ме е накарал да пролея....И говоря за тези хора , които никога няма да мога да видя повече...никога няма да ми се усмихнат...Никога няма  да им кажа пак , какво всъщност ми носят в живота...Никога няма да мога да ги погледна в прекрасните очи...Няма да мога да споделя емоциите си с тях...Няма да мога споделя хубавите , нито лошите мигове...Животът понякога е кратък...Понякога свършва прекалено бързо...Понякога ни отнема много , но ни дава сили да съумеем да живеем с повече чувство към случващото се около нас...Ти беше човек, който намираше точните думи винаги...Ти не спираше да ми повтаряш, че в живота трябва да се опита от всичко...Ти ми показа , че да мечтаеш не е страшно...Нито е страшно да сбъдваш мечтите си...Ти беше до мен в доста тежки моменти...А сега в най-тежкият аз съм до теб и само благодарение на прекрасните ти уроци,за живота, които си ми дал съм силна...До теб съм макар и никога повече да не го разбереш...До теб съм и страдам, защото ти ме научи да страдам само , когато си заслужава......За жалост бройката приятели , които са починали е убийствено голяма...Винаги съм била слаба в тези моменти, но ти си бил там...Казвайки нещо мъдро...Подкрепяйки ме...Дори и само с присъствието си ... А сега ...Искам да си изплача мъката...Искам някой да разбере , колко тежки 4 месеца минаха...Но няма кой...Приятели?!?!?..Къде са?... И аз това питам...Мисля , че съм помагала винаги , когато мога...А сега ,когато на мен ми се наложи просто рамо  на което да поплача...Нямаше никой...Никой не разбра за болката ми....Минаха 4 месеца , а аз още виждам усмивката ти от последното виждане...  „Според българската статистика годишно при катастрофи загиват 1090 души” За жалост 1 от тези беше ти ..... Почивай в мир.....

Трудно мога да намеря думи за споделеното. Тази болка най- много боли.. Няма друга с която да се сравни. Понеси я ...чрез красивите спомени за изживяните заедно мигове, с белия лист ....с благодарност, че съдбата те е срещнала именно с него...

Аз ще ти кажа същото... за мястото, това е... и хора има тук, понякога наричам ги приятели, макар да не познавам никого, а само съм изчела техни стихове, но всъщност съм познала техните съдби... Реалното приятелство, поне при мен, отдавна е избягало... Остава виртуалното... за който иска да споделя мен... Намират се приятели... А днес съм стеб... поне за малко.

...За милите думи...

аз съм преживявал това нещо а и на самия мен ми се е случвало да се измъквам на косъм! Имаш рамото ми за една виртуална сълза! Понякога тук можеш да получиш повече подкрепа отколкото в реалността!

Fenris : Благодаря ти ...