С останали хубави спомени или  един загубен живот ?
Спомените винаги са там в съзнанието ни...Те са там , за да ни крепат или да ни повалят....Те са там за да ни напомнят за щастливите мигове или , за да продължават да ни раняват, когато им позволим...Връщат се и нахлуват в съзнанието ни винаги...Раждат се  понякога от нищото , а се превръщат в нещо толкова значимо ....  Понякога ги оставаме да човъркат в мозъчето ни , защото така ни харесва, друг път пък не можем да ги спрем... Понякога сме подвластни на тях....Понякога сме им бесни , че ги има...Че носят такъв заряд....На цял един живот.... На цял един загубен живот...