Не  съм искала да докосна душата ти...
Просто така се случи...
А и не съм виновна , че съм твърде привързана към теб...
Смея да кажа, че съм почувствала цялата ти духовна същност...Исках да стоя от външната страна и просто да гледам...Но не се получи..
Сега дори и да ме погледнеш ,и да ми кажеш,че не съм ти докоснала душата...Знам , че ме лъжеш... Не съм искала моето туптене да се превърне в твое...
И да бият в един ритъм...Но се случи...
И за това не можеш да излъжеш, защото сърцето ти го знае...Не можеш да излъжеш , че понякога сърцето ти тупти и очаква да се докоснем,
да се изследваме,
да се възбудим....
До момента , в който усетим ,че аз съм ти и ти си аз....
Усещал ли си това безумно сливане....
Не само на тела, но и на душите...
Дълбоко и чувственно...Като едно цяло...
Като едно цяло и нищо повече..  

slivane na du6ite.. strahotno... mnogo mi haresa...

И защо да те лъже?
Кой бяга от такова нещо?
А... бягаме понякога, бях забравила.
Но е голяма загуба.
Звучи съвършено.

А бяга се...Лично съм бягала и аз веднъж, но не можем да се излъжем...А за загубата няма да говоря...Тук тя е най-голямата...

че теб и себе си излъже,ала сърцето си не , дано поне се случи така, че то му покаже пътя към тебе..

сърце ,какво казва?!!споделяно ли е или се мълчи??........желая ти взаимност!!!лек ден!

докосни сърцето
усети радостта
искрицата
даваща ми
надежда..

дари ме
с нежни ласки
розови мечти
и показа всичко свято
за сърцето сляпо...

Благодаря!

Щом е едно цяло, определено е взаимно. И съвършено.