Седнахме в тишината. Беше неприятна тишина, такава каквато не сме имали до сега. Не отдавна тишината между нас беше просто приятно време прекарано един с друг, но сега не беше останало нито част от това приятно чувство. Много малко се бяхме променили, но и двамата усещахме, че нещата не са такива каквито бяха. Нищо нямаше да излезе от бездействието ни, за това седнахме и почнахме да размишляваме. В тишината между двама ни се криеше страха, но нито един от двамата не намираше думи, за да сложи края. Накрая той проговори.

 “Кога те загубих ?”

 Аз бях изненадана от внезапния въпрос.И Отговора дойде инстинктивно..

“Аз….”

Гласа ми заглъхна. Надигнах главата си да проговоря, за да се защитя срещу въпроса.  И това което забелязах беше, че неговите очи вече бяха намерили мойте. Нямаше злоба. Нямаше ярост в тях. Неговия тон беше студен и  единственото, което можеше да се забележи в него беше примирието със съдбата. Сякаш всяко друго чувство беше изцедено от тялото му.

“Изгубих те , нали ?”

Направи ми забележка, че твърде дълго съм се забавила с отговора.И отсече.

“Има друг, нали ?”

Часовника тиктакаше и колите преминаваха по улицата, но май моето мълчание беше оглушително за него.Знаех, че съм грешница. Но нямаше очи , с които да го погледна.Докато той ме гледаше с очи изпълнени с презрение.

“Съжа….”

“Недей.Спри.”

“Но, аз …”

“Моля те!Недей.”

Той тръгна бавно и се опитваше да си държи главата вдигната високо. Не можеше да крещи.Гневът нямаше  да го изцели, нито щеше да  му помогне. 
Аз имам вяра в него и знам , че поне той ще продължи напред , когато болката стихне. Докато при мен вината си намери едно спокойно, тихо място , в което ще се загнезди най-вероятно за дълго…Докато аз сама не намеря начин да изкупя греховете си.

Прошката нищо не променя..Трябва да си понасяме последствията...Не може без грешки , но нека поне се опитваме да се учим от някои...

saglasna sam s teb possible, pro6kata ne promenq faktite... no kakto se kazva... ti vqrvai silniqt e dlajen da pro6tava , nima si slab za da prosti6.....4ovek naistina trqbva da se u4i ot gre6kite si..

Защо и друг път, все чета едно и също - той си тръгна бавно, а главата му бе високо вдигната!
Желая ви, млада сте, да срещнете мъж, който да не Ви задава въпроси от типа на: "Изгубихте, нали? Има друг, нали?"
И едва ли е добре, макар че Вие си знаете, да изпитвате за дълго... ВИНА! Явно, не ви е било речено да сте заедно, случват се такива работи.
Поздрави!

ЕЙ живота продължава бади силна грешките са това което ни парят такива каквито сме. БАДИ СЕБЕСИ И ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД.