Просто е  и исках да го кажа...
Липсва ми...
Липсват ми толкова много неща...
Липсва ми  времето, в което играех пред блока с още 20 деца....
Липсва ми  тръпката от нови запознанства....
Липсва ми времето ,в което неправих нищо ,освен да се видя с приятелки и  да обсъдим миналия ,или настоящ купон...
Липсва ми времето ,в което  излизах тайно по купони...
Липсва ми чувството , че съм дете...
Липсва ми  да закъснея и да си получа мини скандала вкъщи...
Липсат ми първите любовни трепети...
Липсва ми времето с теб...
Липсват ми приятелите  ,които са далече....Не са хич малко :(
Липсват ми душевните разговори с един определен човек...
Липсва ми подходящият човек ,на който мога да си изплача душата...
Липсва ми онова малко момиче,което не спираше да се усмихва  и да заразява околните с нейния позитивизъм...
Чувствам се всякаш съм изгубила част от себе си или по лошо предала съм я..
Надявам се скоро да си я открия...Или поне, това което е останало от нея...