Заповядай в моето сърце Съжалявам за бъркотията , но не те очаквах толкова скоро Моля те стъпвай внимателно, защото дъските на пода са неустойчиви Но основата е все още стабилна и здрава.. Има няколко пукнатини в стените, няколко дупки на покрива.. Декора е простичък , но уникален Нещата са стабилни и има потенциал за наистина добър старт.. Знам , че заслужавам шанса, За това заповядай в моето сърце...  Надявам се ще се научиш да ме обичаш във времето.. Нямам нищо за губене, защото сърцето ми принадлежи на теб..
Никога не съм се страхувала от трудностите и упоритата работа... За това ще запълня пукнатините и ще оправя дупките... Ще подсиля тези стари  дъски на пода... Ще обзаведа и ремонтирам празните стаи...
Ще внесем малко уют и топлина ... Ще боядисам,ще добавя малко свеж цвят на тези мрачни и подтиснати стени... Ще го направим така ,че да се чувстваме удобно.. И знам ,че ще си струва... Защото когато знаеш ,че си струва , даваш всичко от себе си... Без задръжки и без да съжаляваш
Без да си правиш сметки
И без излишни предобеждения...
Защото на края....
  Стойността на създаденото струва много повече от цената , която ще сме платили...

e prekrasno.

когата си струва,наистина даваш всичко от себе си........само тогава сме наистина щастливи..кой ти прави сметки..не е нужно нали?!

Даваш и дори не се замисляш...всичко става от само себе си...И наистина си истински щастлив..дори и за ден да е....И никой не прави сметки..разбира се,че не е нужно....ЛЕк и усмихнат ден...

Чудесно е! Поздрави

Парадоксът на вселенското устройство , в чисто елементарен план ,хората с време или не умират и набързо се разтварят в земята...Само кости след тях..А следите им , ако са оставили , вещите им , ах вещите ...те са вечни !
Последното ти изречение ме наведе на този коментар .

Защото животът не се мери с броя на вдишанията, които правим, а с броя на минутите, в които дъхът ни спира - Джордж Карлин - Предлагам ти да прочетеш това, което е написал след смъртта на жена си, а също така и прощалното писмо на Маркес...