Писна ми да го обичам.

Това просто е грешка.

Мамка му отказвам се.Само да знам как и го правя.

Страх ме е, че сама няма да успея да се справя.

Може дори да не го обичам.

Никога до сега не съм изпитвала любов и за това не знам това тя ли е.

Може и да не е, защото понякога изпитвам и омраза.

Но пък боли по един много странен начин.

Спирал ми е дъха.

Плакала съм.По моя вина.По негова вина

Усмихвала съм се.По негова вина.По моя вина.

Треперила съм.Надявам се да е било от студа.

Желая го.Мразя го.Обичам го.Ревнувам го.

Подлудява ме.Обърква ме.Възбужда ме.

На него не му пука.

Защо на мен тогава ми пука.

Тъпанарка.

Идиотка.

Наивница.

Определенията пасват за мен.

Другата година искам да съм.

Егоистка.

Гаднярка.

Използвачка.

Да видя какво печелят хората от това.

Май ще се примиря, че го обичам.

А ако това, което изпитвам не е любов тогава съм загазила яко.
И наистина съм много некомпетентна относно чувствата.